Морето знае всичко, но мълчи.
То срещи и раздели е видяло.
Брегът му има хиляди очи
и всяка песъчинка е начало.

Тук идвам с болката си да остана –
от нея малък  стих да сътворя.
Вълните ще разнасят тази тайна,
но няма да достигнат  твоя праг.

И писъкът на чайки ме тревожи,
сгъстява облаците вътре в мен.
Опитвам да си тръгна, но не мога.
(За кой ли път, за кой пореден ден?)

И все така – ще идвам, ще се връщам.
Ще търся нещо – мило и добро...

Една вълна нозете ми прегръща –
с един неясен порив за любов.

Почувствах! И аз съм в същата дилема - и все отлагам и отлагам деня на сбогуване с любимия бряг. А раздяла трябва да има, за да има и нови вълнуващи срещи!
Чудесни стихове за морето и любовта! Весело лято, Ели!

Трогната съм от твоето длбоко вникване в думите ми...
Сърдечно благодаря!
Щастливо лято и за теб! :)