Измина много време оттогава,
но името ти още ме вълнува.
Изглежда нещо винаги остава,
дори и след последното сбогуване.

Не беше още обич, но растеше –
като тревичка в благодатна почва.
Не мога да намеря днес утеха,
че нещо свърши, без да е започнало.

Сега сънувам цъфнали жита,
но всичките щурци са онемели.
Над мен прелитат есенни ята
и облаци в душата ми се стелят.

Много е тъжно , когато и щурците замлъкват.... :-(

Благодаря за съпричастието.
Поздрави!

"... нещо свърши, без да е започнало"... Ех, случва се...

Дъждът вали, вали, вали…
Сърцето ми е свито и натъжава.
Пред мен изплува образа ти мил
и като слънчев лъч ме сгрява.
***
След есен, зима, идва пролетта,
а после с топъл дъх и лято се задава.
Безспирно, на щурците песните ехтят,
пулсира Любовта и в нас остава.
***
Поздрави и усмивки, Ели!:)))))))))

Нещо се случва, Марин, а което не се случва, си го измисляме... :)))

Отново чудесни интерпретации, Сашо!
Ти вече имаш стихове за книжка. Толкова се радвам!
Поздрави за двамата! :)

"...нещо свърши, без да е започнало."
А и последния куплет е цяла поанта...
Всеки ред и всеки куплет са изваяни...
Пишеш поезия! Истинска и въздействаща!
Невероятна си!