Тук хората не се оплакват,
не търсят грешки и вини.
Те просто дишат и се радват,
а Бог им праща добрини.

Разказват с обич за селото –
кой и кога го е създал,
а цар им е една Природа
и тези чисти небеса.

Във труд животът им минава –
копаят, сеят и берат...
И празниците уважават,
умеят да се веселят.

Тук лоша дума не изричат.
На младите са дали път.
На своите ръце разчитат,
не чакат нищо от света.

С душевна чистота и сила
на всичко те ще устоят.
Повярвай в тях, Родино мила –
те утрешния ден градят.

Вярвай, има такива места и такива хора!
Единственото от което се оплакват сега са ... дъждовете.
Приятна вечер! :)

Тези хора са благодарни за всичко, дадено им от Природата...
А от обществото може да се очаква само лошо.
Поздрави!

Лошото е, че доста от селата се обезлюдяват...

Дано има и такива места и хора......

Поласкана съм, че спряхте под стиха ми и изразихте мнение.
Благодаря ви!

в тях, Родино, мила,
те утрешния ден градят!"
Трин, стихотворението ти е напоено с идеалистични чувства, което ме радва и вярвам в чистотата и добрината на повечето хора, но не на всички. Дано и Родината ни да повярва, гледайки опустелите от хора и добитък села, които наистина са китни, или както ти поетично си се изразила - в тях "цар" е "природата". (Тъй като и аз обичам българското село, напуснах удобствата на големия град - София - и от години живея в малка къщичка, и малко селце. Повярвай ми, старците, които са останали не са годни да строят утрешния ден, а са на мизерно доизживяване и много се оплакват, но няма кой да ги чуе.)
АЗ НЕ СЪМ ОТ ХОРАТА, КОИТО ГЛАСУВАТ единствено за СЮЖЕТА. ГЛАСУВАМ ЗА КАЧЕСТВОТО НА СТИХОТВОРЕНИЕТО ти с "да" под №7.
Уважавам поетичните ти лични виждания - Литатру!