Когато нещо преболи
и тихо те изпълва радост,
тогава питаш се дали
е заслужавало да страдаш.

След време всичко избледнява –
и мъката, и радостта,
но нещо в паметта остава  –
да е богата старостта:

със белези от преживяно,
които вече нямат цвят,
но винаги ще си останат
свидетели, че си живял.

тези белези от преживяното! Истина е, че всеки ги има - един в повече, друг в по- малко...
Много точен завършек!
С уважение - Литатру!

Браво- чудесно написано!

Вили, Щапаров, драго ми е, че сте тук.
Благодаря ви, Приятели! :)

Да, белезите остават...

Истината, прави човека, мъдър и ....богат на светоусещания..
А това Е Живот, който те кара да се чувстваш щастлив, живот, че съществуваш, въпреки всичко!
Браво!

Мия, Марин, трогнахте ме...
Бъдете вдъхновени! :)

Красив стих ! :)