Поисках глава да извърна, очи да затворя,
защото на метър от тебе минаваше Тя.
И в този миг , зная, душата ти става прозорец,
през който я гледаш и вече потъваш във грях.

Поисках... Но сили намерих, дори се усмихнах.
А някъде вътре в очите ми дъжд заваля.
Минаваха хора край мене – спокойно и тихо.
И никой не виждаше как ме пробожда стрела.

Съчувствието е сред основните ти чувства...

Благодаря за съпричастието, Марин! :)