"...душата ми от теб – до смърт пияна" , М.М.

До днес бях тъжно минало. А ти си
поникващо кокиче под снега.
И най-невинно в мен мечти разлистваш –
с една вълна от радост и тъга.

Привличаш ме стихийно, водопадно.
Усещам прилив на гореща кръв.
Сърцето ми,  за чиста обич жадно,
само кове последния си кръст.

Задрасквам  стари мисли и представи.
Отхвърлям обвинения и страх.
Дори едничък ден да ми остава,
ще изживея този светъл грях.

Може да си грешна, но си права... :)

това са мисли на Лирическия от стиха-първоизточник... :)
Поздрави и благопожелания!