(По разказ на Илияна Ив. Каракочева – Ina_krejn)

Той трябваше да композира песен –
(подготвяха концерт за близък празник).
Оказа се, че няма да е лесно –
от три дни се опитваше. Напразно.

Навън бе пролет. И липата в двора
разнасяше ухание и свежест.
Макар че беше капнал от умора,
отново взе китарата – с надежда.

Записваше, задраскваше, записваше...
Но сякаш струните със него спореха.
Не издържа. Накрая чак му писна –
захвърли инструмента през прозореца.

Сред цъфналите клони на липата
китарата се настани уютно.
След малко долетя Южнякът - вятър,
погали струните и стана чудо:

разнесе се в нощта омайна песен,
а музикантът я дочу в съня си.
На утрото, от щастие понесен,
записа нотите. И се прекръсти.

Той бе разбрал, че старата китара
намери при липата топлота.
Сърцето й запя от благодарност.
Навярно тъй се ражда песента.

Съпричастна си към много неща от живота, от света...
Поздрави!...

Пишеш песни, не стихове!
Възхищавам ти се!
Честита пролет и хубав ден!

Страхотно- спомних си за безгрижните студентски години благодарение на тези прекрасни стихове: тогава всички врати бяха отворени за нас!

Честита Пролет и бъдете щастливи! :)