"Оттатък е синьо от много любов", Цвета Иванова

Защо сега да мисля за Оттатък? –
Аз вярвам в Божията справедливост.
Броени ми са дните на Земята –
щом здрава ги живея, съм щастлива.

Не питам за посоката към Рая.
Не знам дали ще бъда преродена.
По-важното е тук да опозная
и себе си, и този свят край мене.

Не винаги животът ще е полет –
ранените крила ще търсят пристан.
Не всяко начинание е пролог
към някоя недооткрита истина.

Съзнавам, че съм дребна и невзрачна –
за хляба си като пчела се трудя.
По моята пътечка тихо крача –
под стъпките ми моят ден се  буди.

Хубаво стихо, само с една техническа грешка...

Не си дребна и невзрачна, а много откровена и значима :) Хубав стих!

Ако всеки крачи по своята пътечка и буди със стъпките си трудовия ден, ако всеки съзнава своите дребност и невзрачност пред силата и значимостта на общността - о, светът край нас би разцъфтял в обич, мир и благоденствие! Поздрави, Ели!

за прочита и добрите думи.
Ползотворни дни ви пожелавам! :)

Много благодаря Ели!

Радвам се, че хареса. И аз благодаря! :)