На тръгване от вишната набра ми.
Костилките запазих до една.
И щом пристигнах тук, посях ги, мамо -
във чужда пръст, на чуждата земя.

Поникнаха, пораснаха и ето -
сега разтварят бели цветове.
Едно и също е над тях небето -
и слънце праща им, и дъждове.

И мило ми е, като ги погледна,
и мъка безутешна ме гнети,
че шепичката вишни бе последна.
След нея се затвориха врати...

МНОГО СИЛНО !!

Прекрасен стих!
Наситен с обич, мъка и тъга!
С хубави рими и ритъм, като песен!
Вълнуваща поезия и докосваща душата!
И сякаш виждам милия ти поглед.
И две очи събрали обич и тъга ведно.
Не случайно за твоя стих имаш грамота на конкурса „Белоцветните вишни“.
Според мен заслужаваш и по-голяма награда!
Поздравления, Ели!:)))))))))

Публикуваха го и в "Уикенд", Сашо, брой 35 - с още три други стиха.
Стига ми толкова...

Поздрави за двамата! :)

Просто невероятно силно мила tryn!

Трогна ме с топлото си присъствие...
Ведър и усмихнат уикенд! :)

Обичам стиховете ти, Ели, но тук - тук си стигнала върха! Много силно и като образ, и като емоция, и като мелодия на стиха! Поздравления за отличието!

Особено ценя мнението ти на специалист.
Благодаря ти!
Поздрави ти изпращам. :)

Силно стихотворение, tryn! Личи си, че си го изстрадала.

От мен само възхищение за майсторство и искреност!