Не с шесто, седмо или осмо чувство,
а с някакви неземни сетива,
усещаш ме,
докосваш ме изкусно
и в мен откриваш
нови небеса.

Когато ме погледнеш със желание,
Земята се смалява -
зарад мен.
Политам през космични разстояния
и жадна падам
в твоите ръце.

Тогава сме и грешни,
и безбожни.
Изпълваме пространствата
с любов.
И вече няма нищо невъзможно -
дори в пустинята кълни живот.

И аз те усещам... :)

Поздрави !

за прочита и за насърчението!
Поздрав за Таня и Марин! :)