Морето ме посрещна с тих възторг,
защото се преборих с вълнолома.
Една вълна" ме вдигна на възбог -
каквото там видях, ще го запомня:

нагоре беше звук и светлина
и птиците рисуваха небето,
а слънцето и звездната луна
им даваха на капки цветовете...

Сега се връщам. И не ме е страх
от земните трънливи кръстопътища.
Поне едно в живота си разбрах -
след полет никой не остава същият.

Донесох в шепите си синева,
в зениците си - морска необятност.
Останалото буря го отвя,
но стига ми това, за да съм вярна -

на тази обич, дето прекоси
един враждебен свят. И се опази.
Дори ако на косъмче виси,
ще диша жива в тази морска пазва.

Свята е тази обич, с която човек прекосява враждебният свят и съхранява чистотата си и вярността!
Поздрав, Ели

Трогна ме твоето внимание.
Благодаря!

Поне едно в живота си разбрах -
след полет никой не остава същият.
Развълнува ме стихът ти! Поздрави!

И ти ме трогна с искрените си думи.
Топла благодарност! :)

Но и твоята пазва май крие доста тайни... :)