Щом си тръгне младото ми време,
няма да зажаля ни за миг.
Всичко давам и от всичко вземам -
нося го във мене - като вик.

От искра разпалвам сто пожара.
От едничка дума правя стих.
Грешките на другите прощавам,
мойте нека Бог да ги прости.

Рано се научих да обичам.
Най-неземната любов открих...

В мен живее вечното момиче -
всяка старост то ще покори.

От искра разпалвам сто пожара.
От едничка дума правя стих.
Грешките на другите прощавам,
мойте нека Бог да ги прости.

Много хубаво !Поздрав

За завиждане си...

Това е само един от миговете, запазен в този стих...
Поздрав ви изпращам. :)