Може да съм Никоя. Но има ме
и споделям въздуха със вас.
Знайте само малкото ми име -
повече не искам от това.

Може да съм Никоя, но стига  ми,
че едно дете очаква мен.
И животът, кратък като мигване,
смисъл получава. Всеки ден.

Много ме докосна с това "никоя"... Твоята лирическа, изпълнена с любов, е прекрасна.
Прегръдка!

Всеки е Някой поне за един човек.
А това не е малко, за да го има на Земята.
Поздрави! :)

Да ти е осмислен всеки ден!... :)

Прашинки сме на тоя свят.
Като миг е живота.
Но радост е с любов денят
и детски смях със смисъл ни дарява.
***
Хубав и мъдър стих, за смисъла на живота!
Поздрави, Ели!:)))))))))

Светът на семейството понякога е най-големият свят.

За отделеното време, за прочита и хубавите думи.
Поздрави ви изпращам. :)