За първи път се влюбих на шестнайсет.
Но Той не  забеляза, не разбра.
Аз тайно го обичах и мечтаех,
звездите гледах нощем и гадаех...
(По-късно срещна друга. И избра.)

Със нова обич ме дари Съдбата.
Не се оплаквам, хубаво живях.
Но някакво местенце във душата
не се запълни, даже и когато
най-зрелите си плодове обрах.

а може би не се забравят неизживяните моменти, несбъднати любови...
Хубав стих, Ели... топло откровение.
Поздрав и приятен ден !

Сега навярно си хубаво изпълнена и оформена в Калифорния... :)

Стихчето ми е доста непретенциозно за тази голяма тема - Първа любов.
Радвам се, че харесахте!
Поздрави!