Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.05.2011 07:13 - Изповедно'
Автор: tryn Категория: Поезия   
Прочетен: 13989 Коментари: 39 Гласове:
25

Последна промяна: 23.03.2017 05:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
И не че не стигаше въздух във тебе, Родино.
И не че не беше ми дала в живота добро.
Прекрачих аз твоята граница _
исках да видя
 какво е отвъд този твой хоризонт.

Небето – едно е.
Пръстта и водата – едни са.
Но вятър по-друг тук подухва,
легенди шепти...
И слушам с надежда,
че утре ще бъде различно.
А нижат се,
все са си същите моите дни.

Насън се завръщам –
с последното прелетно ято.
И птица се виждам –
със някакви плахи крила.
Летя за последно.
И с песен прощална огласям
зелените твои
запролетени поля...





Гласувай:
26



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sande - Поздрави, Трънче, стихотворението ти е вълнуващо ...
20.05.2011 07:33
Носи българския дух, чува се пулса на българското сърце, усеща се изгарящо носталгията по родната земя и родните предели.
цитирай
2. naidobriq - Наситено с носталгия..
20.05.2011 09:14
Хареса ми..Поздрав мило Трънче..
цитирай
3. delfins - Красив, силен и въздействащ стих...!
20.05.2011 11:47
Може много земи да пребродя
и да срещна райски места.
Но в сърцето си Родината нося,
мила и най-скъпа Земя.

Тук ме е майка кърмила,
първи стъпки тук съм извървял,
с първи трепети Любов ме е люляла,
над море, балкани и полета съм летял.
---------------------------------------------------------
Хубав и силен стих!
Изпълнен с носталгия и много обич към Родината!
С голямо въздействие,
навява мили чувства и докосва с трепет душата!
Поздрави, Ели! :)))))))))
цитирай
4. zabunova - Хубаво като преживяване и чувство!
20.05.2011 14:18
Но си мисля, че не е работещо в момента. И аз доскоро мислех така - бащин праг, родно огнище...тръпката по своето. И бях възмутена, когато едно от моите момичета, което много пътува навън, веднъж се върна и каза, че може да живее навсякъде в света! Близо година разсъждавах, докато приема, че днес нито градът, в който живее и е роден, нито домът - бащин! Т.е. приемам, че светът се отваря, стига човек да намери мястото си в него. Да си уважава българското...но друг, друг е вече светът, и хората трябва да се променяме. Ако Европа е наш общ дом, то би трябало навсякъде в нея да сме си у дома! А при новите комуникации - за 1 час прелиташ до България!
цитирай
5. bizcocho - Понякога ми се иска да съм там, но не ...
20.05.2011 17:35
Понякога ми се иска да съм там, но не по принцип, а на точно определено място, за няколко час или ден, два. Бях си преди почти 2 години, след 8 годишно невръщане и... тогава усетих носталгия, но по домът ми, по тук, където съм. Радвах се там на родителите ми и част от децата ми, които решиха да са там. Там - това е Родината ми и тя ще си остане една, тук - това е домът ми, спокойствието ми, животът ми. Там - ще се завръщам понякога, но тук ще дочакам края си.
цитирай
6. zabunova - Така е, скъпа!
20.05.2011 17:51
bizcocho написа:
Понякога ми се иска да съм там, но не по принцип, а на точно определено място, за няколко час или ден, два. Бях си преди почти 2 години, след 8 годишно невръщане и... тогава усетих носталгия, но по домът ми, по тук, където съм. Радвах се там на родителите ми и част от децата ми, които решиха да са там. Там - това е Родината ми и тя ще си остане една, тук - това е домът ми, спокойствието ми, животът ми. Там - ще се завръщам понякога, но тук ще дочакам края си.

Важното е да сме живи и здрави! Ние сме погубеното поколение! Децата ни може и да бъдат граждани на света, колкото и високопарно да звучи.
цитирай
7. ognena71 - Прекрасно е хареса ми много! Поз...
20.05.2011 18:06
Прекрасно е хареса ми много! Поздрави!
цитирай
8. stela50 - Силно и въздействащо откровение ...
20.05.2011 19:15
Вълнуващ стих ,изпълнен с носталгия и обич .
Поздрави и прегръдки ,Ели !
цитирай
9. анонимен - Освен че е безкрайно слаб като поезия,
20.05.2011 20:42
стихът е и безкрайно фалшив. Ако обичаш Родината, ще живееш в нея и няма да дишаш калифорнийския въздух, а родния.
цитирай
10. lidislidis - Men ne mi lipsva Bulgaria!
20.05.2011 21:42
Izglezda ne si se ustroila tam, ili si dvuli4na! Ne mi lipsva Bg! Ne sum sadomazohist, nito dvuli4na!
цитирай
11. neprosvet - Не мисля, че е двуличие да тъгуваш за страната си.
20.05.2011 22:16
Може по-лесно да се "диша" в Калифорния и да ти е мъчно защото знаеш, че в Родината ти...се "диша"...по-трудно...а би могло да не е така.
Хареса ми стихотворението ти Трънчо!
Поздрави, миличка и много усмивки!
цитирай
12. kafalov - -
21.05.2011 00:00
жестока носталгия те дръсти
явно майските дни не са от най-добрите за теб
пишеш рядко и тъжно
цитирай
13. kafalov - но..........
21.05.2011 00:06
вдигни глава
върви напред
тъгата да е нищо
тогава в теб изгрява радостта
и капчиците стават ручей

цитирай
14. kometapg - Носталгичен, но много красив ст...
21.05.2011 00:22
Носталгичен, но много красив стих!:)
цитирай
15. анонимен - Липсва ритъм и рима,
21.05.2011 00:22
приповдигнато и изсмукано от пръстите е, тромаво и сухо - не е стих, а имитациия.
Къде са видели някои нещо хубаво ми е много чудно.
цитирай
16. zabunova - Аз съм против крайните коментари!
21.05.2011 02:03
Човекът е споделил нещо, колкото е решил и както умее ! СПОДЕЛИЛ! Значи има нещо наум. Не кандидатства за Нобел, че да го атакуваме ритъм, рима...Специалистите да идат в Литературния институт, като са толкова компетентни. Друг е въпросът, че може да се спори върху писанията им...Хайде да си имаме уважението! Защо пишем всички? Защото имаме нужда от някакъв вид подкрепа! Защо си пишете "Да ти е светъл денят!" и тем подобни. Може и отрицателно мнение да изрази човек, но да намери ...думите, да го направи с уважение! Не се обиждайте, но много моля, моля ви!
цитирай
17. tryn - 1. И коментарът ти е вълнуващ, Санде!
21.05.2011 03:42
Толкова се радвам, че си тук.
И че първи се отзоваваш...
Благодаря ти, Приятелю!
:))))
цитирай
18. tryn - 15. Ананела – за ритъма и римите;
21.05.2011 04:03
Стихът ми е издържан от първия до последния ред в класическата стъпка АМФИБРАХИЙ.
В – случая пет стъпки:

И не че не стигаше въздух във ребе, Родино.
И не че не беше ми дала в живота добро.
Прекрачих аз твоята граница, просто поисках
да видя какво е отвъд този твой хоризонт.

Накъсвам класическия стих, за да поставя логическо ударение на някои думи и изрази.

Това те е затруднило да почувстваш риръма и да видиш римите.
А римите са много сполучливи – непълни, както е за предпочитане, а римуваните думи са различни части на речта, както се изисква.

родИно – поИсках
добрО – хоризОнт

еднИ са – разлИчн
шептИ – днИ
.....
Доволна съм, че ми даде възможност да обясня и на тези, които може би така са почувствали звученето на стиха ми.
цитирай
19. tryn - 2. Малко, но точни думи!
21.05.2011 04:04
Приятна вечер, Ани! :))))
цитирай
20. tryn - 3. Красива импровизация, Делфин!
21.05.2011 04:06
Очарована съм, че го можеш...
Усмихнат поздрав! :)
цитирай
21. tryn - 4. Разбирам те, Забунова.
21.05.2011 04:09
Но аз не говоря от името на всички емигранти.
Говоря за себе си.
Имам цикъл стхове за България и всички са на психологическа основа.
Умишлено пренебрегвам социалния елемент.
И мисля, че стихът ми звучи искрено...
Благодаря за изразеното мнение.
:)
цитирай
22. tryn - 5. Бискочо, вярвам ти...
21.05.2011 04:15
Но това не изключва да копнеем и страдаме понякога за родното гнездо.
А един стих не е програма на живота ти.
Един стих е преживян миг, настроение, чувство...
Никой не остава вечно в едно и също душевно състояние.
Човешките емоции са един безкраен космос...
Благодаря, че прочете и изрази мнение! :)
цитирай
23. tryn - 7, 8 – Привет, Огнена, привет Стела!
21.05.2011 04:23
Харесва ми, че оценявате стиха, а не обсъждате позицията ми.
Защото една твотба може да е сполучлива и тогава, когато не се споделя от всички вложената идея.
Това са две различни неща.
Едно е да не приемаш позицията на автора, друго е да признаеш, че той убедително е успял да я защити...
Благодаря ви!
Поздрави! :)
цитирай
24. tryn - 11. Да, Непросвет!
21.05.2011 04:27
Любовта към Родината е като всяка любов – не се купува с нищо.
И не се залага срещу богатства, благополучие и придобивки...
Може да живея добре тук и пак да страдам за България.
Както се живее удобно в един модерен апартамент, но старата родна къщичка си остава мила за цял живот...
Това са несравними неща...

Благодаря за подкрепата! :)
цитирай
25. tryn - 12. Имам много стихове, Кафалов.
21.05.2011 04:29
Но напоследък рядко публикувам – по съображения...
А тъгата е човешко чувство.
Нека я има в душите ни...
:)))
цитирай
26. tryn - 14. Имаш усет и критерии, Светла!
21.05.2011 04:31
Благодаря ти и сърдечен поздрав! :)
цитирай
27. tryn - 16. Не се тревожи, Забунова.
21.05.2011 04:34
Стихът ми си има съвършен ритъм и рими – обясних по-горе.
А с невежи критикари не споря...
Благодаря за топлите думи.
Спокойна вечер и усмихнати дни! :)
цитирай
28. karaiany - Родина !
21.05.2011 07:33
Родината не е географско очертание на граници , или "място ". Тя е принадлежност , тя е прсто белег в морето от човеци , с което определяме кой -кой е . Аз бих предпочел , ако този белег стоеше по-скоро за горди , доблестни , великодушни , добри и душевно красиви Човеци , а не завистливи , злояди ,тесногръди и изобщо лоши такива.
Когато навремето "избягах " , наказанието по чл.278, ал2 по стария НК беше
"лишаване от свобода до 2 години".
На всички тези , които искаха да ограничат правото ми на свободен избор , и изобщо свободата ми , аз показах "среден пръст" и все още го показвам , защото на първо място аз съм човек , а след това българин , или каквото и да е друго ! И нека пораснем мъничко поне -време ни е ! B
цитирай
29. анонимен - Забунова, много смешни неща пишеш.
21.05.2011 12:20
Коментарът задължително изисква оценка на стиха, а не празни брътвежи, за които има скайп. Трън, явно е, че пишеш само за да те хвалят няколко души и с това осакатяваш самата идея на поезията. Забрани коментарите, които и без това са идиотски, и си пускай чиста поезия.
Караяни, човекът е истински човек само в родината си. Удивително е, че не го проумяваш. Емигрантите са същества без корени.
цитирай
30. vladun - Носиш Родината в сърцето си, затова ...
21.05.2011 14:11
Носиш Родината в сърцето си, затова се е родил и тоя стих - развълнуван и искрен.
Познавам хора, които тялом и за миг на са напускали страната си, но духом отдавна и завинаги са емигрирали.
Поздрави, Ели!:)
цитирай
31. tryn - 28. Горди и доблестни са думите ти, Караяни!
21.05.2011 17:38
Човек живее във времето си.
И щом сега границите на България са отворени по всички посоки, излизането навън не е измяна...
Но погледът към този проблем е въпрос на интелект и светоусещане.

Поздравления, Приятелю! :)
цитирай
32. tryn - 30. Прав си, Влади!
21.05.2011 17:44
За мен, корумпираните големци са истинските духовни емигранти...
Поздрави – на теб и на България! :)



цитирай
33. yotovava - Завръщай се винаги, Ели!
21.05.2011 22:37
Валя
цитирай
34. tryn - 33. Ще се връщам –
21.05.2011 23:17
насън и в стих...
Презокеански поздрав, Валя! :)
цитирай
35. barona40 - Ели, твоите стихове са отражение на твоя вътрешен непорочен свят, където...
24.05.2011 21:21
обичта пред родното, носталгията, му придават едно прелестно очарование. Благодаря ти, Елинко. Ив
цитирай
36. tryn - 35. И аз благодаря, Ив!
25.05.2011 08:32
Твоето присъствие озарява вътрешния ми свят...
Не отбелязах, че и този стих се роди, след като прочетох "Пощада".
Но сега го казвам.
Благодаря! :)
цитирай
37. анонимен - nostalgia
26.05.2011 23:43
НОСТАЛГИЯ

В Родината като се върнеш
на носталгията слагаш край.
С родни хора като се обгърнеш
душата казват спира да ридай.

Но защо капризно ми сърце
завърнало се в своята страна,
сякаш е объркано дете ─
тъй странно обвито е в тъга…

Славянска, нéродна държава
скъса от сърцето ми частица,
а често друга, по-голяма
скита по римските пиаци.

Сбъркал ми е пак Бог строежа ─
едно сърце на мене дал е.
Че ще боли като го срежа ─
уж е Господ, а не разбрал е.
Д.П.В.
цитирай
38. tryn - 37. Трогната съм, Анонимен!
28.06.2011 07:35
Приемам съкровения ти стих като поздрав и скъп дар.
Сърдечен поздрав! :)
цитирай
39. shtaparov - Родината
13.07.2011 02:05
И аз проверих как е зад граница,но не ми хареса особено и се върнах в Родината.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tryn
Категория: Поезия
Прочетен: 1286275
Постинги: 545
Коментари: 4317
Гласове: 6628
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031