Когато поглеждаш към Другата,
издигаш Китайска стена.
А после, дори да я срутиш,
остава си грапавина.

Остават безбройни въпроси –
със отговор само един:
любов ли е, значи ти носи
и огън свещен, но и дим.

Аз в огъня стъпвам на босо.
Изгарям до кости. До кръв.
И вече не трябват въпроси,
аз просто те искам такъв:

все жаден да скиташ, да бродиш,
да търсиш, от обич пиян...

Но стъпиш ли в моите нощи,
да бъдеш единствен.
И цял!

Когато искаме до себе си един човек такъв, какъвто е, значи наистина го обичаме!

Ах, скъпата ми нестинарка:)))
Прекрасно стих-е, tryn!!!

Б.

И аз такъв го искам...
Коя ли жена не търси истинския?!

Права е Jenny , абсолютна нестинарка е твойта лирична ! :)))
Ама и лиричния си го бива - чак да му завиди човек....:)
Малко осебен е , ама щом си го харесваш такъв -
ти си знаеш , ние не сме тук акъл да даваме ,я...:)))))
А сега , съвсем сериозно - тоя стих е огън !
А тоя лиричен е най- големия щастливец ! )))) Браво, Ели !

Непресъхващ извор си, Ели!

любов ли е, значи ти носи
и огън свещен, но и дим.

този стих би бил украшение на всяка антология на любовната лирика:)
Поздрави!

Харесах стихотворението. Защото е искрено, истинско, вярвам ти.

Поздрави Ели..И ти си чудесна..:))))

Така е в любовта ,искаш го просто такъв ,цял и единствен .
Браво ,миличка ,много ми хареса !

В моите любовни стихове аз изразявам разбиранията си за любовта.
И съм доволна, че ги споделяш.
Поздрави! :)))

Копнежът – да стъпя на огън, го имам и в други стихове.
Обичам силните усещания, обичам да влагам патос в стиховете си, въпреки пълното съзнание, че това сега е архаизъм...

Сърдечна благодарност и поздрави! :)))

Искрена благодарност и поздрави! :)))

Така е, жената трябва да знае какво иска и да не се страхува да го сподели... Право куме в очи!...;)

Някои са като пеперуди – от цвят на цвят...
А ние с теб превръщаме една любов в съдба.
И или ще разцъфтим като вишни напролет, или ще изгорим до пепел.
Всеки, както му е дадено...
:))))

В стих е лесно да си нестинар/ка...
Не вярвай толкова на всяка дума...

Чети ме и ще видиш как пропадам понякога – от връх във бездна...
:))))

Къде ме пращаш по антологиите?!
Не виждаш ли какви глутници ме гонят по всички сайтове?

И добре, че сте ми вие, Приятелите.
Та през огнен обръч минавам и пак жива оставам...

Благодаря. Сърдечно! :)))

да ме четеш и да ми вярваш...
Благодаря.
Сърдечен поздрав! :)))

Слънчев и топъл уикенд ти пожелавам! :)))

Благодаря за подкрепата!
Топли и слънчеви дни за теб! :)))

Estestveno , Tryn4o , "to have fun " e edno ot ne6tata , za koito sym tuk. 6tastlivite hora se radvat ot ob6tuvaneto s drugite , ne6tastnite jiveiat v bolka i mizeria. Vsi4ko e vypros na izbor , nali taka ?

Въпрос на даденост е. Тъжният по природа не може да се смее от сърце.
А само маска на клоун може да си сложи...

Със закъснение видях коментара ти от първи март.
Извинявай.
И други бях пропуснала.
Нещо ми е отвлякло вниманието, може би.

Сега ти се усмихвам за добро настроение! :)))))

И сама си създавам драми...
Но поне си го признавам.
В стиховете ми има много противоречия, които са отражение на душата ми.

Благодаря за посещението и размислите! :)))

Аз не искам да си като в клетка.
Зная, че е волна птица Любовта.
За теб ще сътворя Небе със чудна четка.
И дано усетиш моя дъх и зов.
------------------------------------------------
Аз те искам до мене,
като звън, като струна.
И не за час, и не за ден.
В една любов красива
да изгорим докрай.
-------------------------------------------------
Чудесен стих,
с неутолима жажда и копнеж
за една красива и изгараяща Любов!
Поздрави, Ели! :)))))))))

Липсваха ми твоите великодушни коментари.
И се радвам, че си тук отново.

Ведри дни и пролетно настроение ти пожелавам! :)))

да ти оставя коментар заради компа ми. Нещо се скапа. Но знаеш, че винаги съм те следвал и съпреживявал твоите безсъници. Стихотворението ти бележи един от най-емоционалните ти върхове в поезията. Хубаво разработена тема с красива поанта. Но никой не може да остане цял след срещата си с теб. Дори и аз, студения като глетчер, мъж. Ив

Благодаря за искрените думи, Поете.
Вдъхновена, отивам да публикувам един немного нов, но подходящ за деня стих.
Сега – в 3,40 след полунощ!
Предизгревен поздрав! :)))

и колко от мен ще поберат...
За колко ще ме искаш още?
Нощите ли да чакам?
Или денят!
:);):)

А колко и доколко – един Бог знае...
И да ни прости закачката... :)))