"Аз вярвам в мълчаливата любов", Давид Овадия

Нека пеят певци за онази любов, мълчаливата,
дето с поглед се врича.
Ти нахлуваш, превземаш... Със думи за миг ме опиваш.
Аз трептя като птичка.

Те са вик. Те са зов. Тежък мрак или ведро разсъмване –
под небе от тревоги.

Как внезапно ме грабва това твое мъжко присъствие

и ме хвърля във огън!

От желания луди в мен сякаш сърцето се пръска.

Ставам пагубна сприя.

На безмълвна любов да се учим навярно e късно.

Говори ми, не спирай.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Гориш!:-)

изгорях...
:)))

мне ... гориш и разпръскваш светлина!
:)

Красиви!

къде се губиш?
Изгубих си равновесието без теб...
:)))

за красиви думи, красив коментар!
Поздрав! :)))

Понякога се крием зад тях, но не можем да избягаме от себе си. Благодаря ти за слънчевата ласка - така винаги съм усещал думите ти. А колко светлина разпръсква душата ти в предутринната мъгла...Ели...Ив

много любовно и страстно! Невъзможно е да не те развълнува!
Поздрави!:)

Evala na Barona ! Eto , na tova mu kazvam az , istinski maj !
A ti , a ti si istinski pojar , samo pepel 6te ostane .....ili nov jivot 6te se rodi ? Koi znae ? A stihoto gori , plamenno e ...mnogo e hubavo , Eli , blagodarnosti ! :)))

"Думите - това сме ние"!

Кратко и абсолютно точно изразяваш идеята на стиха ми, Ивайло –
исках да подчертая силата на думите, и не само в любовните отношения.
Затова ги съпоставям с мълчанието (макар че понякога и то си има място в човешкото общуване).
Доста се поколебах дали не може и без мотото, но го оставих. Защото тези два реда казват дори повече по темата, отколкото цялата моя творба...

Благодаря ти, че прочете и оцени, Поете!
Поздрави! :)

усещам вълнението ти, което ме ласкае.
Благодаря ти, че с усмивка намина...
Поздрав! :)

"И от думи разпалени,
пагубни страсти възкръсват.
За да свършат в пожари..."
думите като начало, като искрата, която...Думите, които докосват като изгаряща длан и възпламеняват
Страхотно е!

доста мои стихове, публикувани тук, са вдъхновени от Поезията на Ивайло Терзийски. И това е отбелязано под съответните заглавия.

Твоят вдъхновен коментар ме радва и аз от сърце ти благодаря.
Слънчев поздрав! :)

направо ти се подкосяват краката
брависимо

твоят оценъчен и емоционално поднесен коментар превръща изгряващия ми ден в празник.
Искрена благодарност и поздрави! :)))

стой здраво на краката си!!!
Имам още стихове, които искам да прочетеш...
Усмихнат поздрав за теб :))))))))

... вдъхновява и другите, дава импулс, отваря високи хоризонти. Както и Чудовището Валери Станков. Те крепят изкуството в Блога. Има и други.
И не само в Блога.

драго ми беше да чуя това.
Даваш правилна насока за възприемане и тълкуване на стиха ми...
Благодаря най-сърдечно! :)

:))))
Валя

Вярно, че свършват в пожари! Палиш ги! Чуствен, възпламеняващ завършек! :))))

очаквах те и ти се радвам.
Благодаря, че прочете.
Сърдечен поздрав! :)

също така чувствен е и коментарът ти.
Да ме разбират и приемат – нищо повече не искам.
Благодаря ти! :)))

Има тиха любов,
с много чувства, а с думи стаени.
Но сърцето не знае покой,
свива се, лудо играе и страда.

Очите ясно зоват и носят послания.
А ръцете и устните нежно рисуват.
Но думите са мощ и сила,
щом подредиш ги с усет и изкусно.
За миг изказват всички чувства.

И може от тях да настръхнеш,
да влеят в тебе дух и смелост,
да лумнат пожари във кръвта
и да разгарят страсти.
----------------------------------------------
Има песен без думи, има тиха Любов,
но с думи - магия лумват пожари за миг…!
Хубав стих за силата и красотата на словото и Любовта!
Поздрави, Ели! :)))))))))
Сашо

Коментарът ти е вдъхновен, изчерпателен и дълбоко оценъчен.
Безкрайно съм ти благодарна, че прочете, разбра и хареса този мой стих.
Отдавна го бях замислила, но чак сега получи достойна форма.
Пожелавам ти светла, озарена от щастливи емоции нова седмица, Приятелю!
:))))

:)

Твоето посещение е чест за мен, Осичке.
Поздрави! :)