И докато се скиташ из твоите ловни полета,
и докато в безпътица търсиш там земния рай,
аз със мисъл и чувство  проправям неземна пътека.

И към тебе вървя.

Ти не знаеш...Че вест не изпратих по птици, по вятър.
Ще изчакам да слезе най-точният час или ден.
И когато усетя, че губиш и обич, и вяра,


аз ще стигна до теб.

Нося дарове щедри, невидими с просто око.
Ще ги вкусиш с душата си,  (ако е все още жадна).
И не трябват везни - (не разменям "кило за кило").

Мен ми стига и малкото, в тебе останало.
.

чувам твойте бягащи стъпки,
като благороден елен,
вървиш, бягайки,
носиш надежда,
устремена на някъде,
където няма покой,
ще вземеш,
каквото си решила,
но тогава,
може и да не бъда твой,
внимавай магьоснице,
аз те обичам,
колкото и малко да е то.

благодаря за посвещението.
Прекрасна импровизация!
:)

Чудесно откровение!
Прекрасен ден Ели!
Изпълни душата ми днес!:-)

а ти винаги ми я изпълваш...
Усмивки! ;)))

Искам всичко. Дори да е малко останало..
Б.

искам всичко... :)))