Без теб е тъмно.
А със теб - опасно.
Непредвидима си -
като живак.
Изчезваш някъде.
И пак изгряваш.
Прогонваш от душата всеки мрак.

А щом замлъкнеш,
хлътвам в тишина -
като удавник-корабокрушенец.
С едничка дума връщаш ми света.
(И все така, от онзи миг до днеска.)

Ще вдигна ръст,
ще стигна най-високото.
И ще разтърся тия небеса.
Звездите ще обруля.
Ще ги сложа
като венец на твоята глава.

Душата си пред тебе ще изплача,
но ще те стигна -
в земния живот.
И ще заченеш.
Ще родиш децата ми.
Ти, моя недолюбена Любов!
.

Финала ти е страхотен!
Браво!

ТОЙ е страхотен...
Усмихната неделя а теб! :)

би искал да получи това писмо!

магия, заклинание
прекрасно

...а който не го получи, може да си го измисли, нали?
Защото най-плодоносната атмосфера за една любов е фантазията...
Благодаря и поздрави! :)

Повярвах на думите ти, Вип, та се върнах и прочетох стиха си отново.
Благодаря!
Сърдечен поздрав! :)

Поздравления и от мен за чудесния стих!
Носи невероятен заряд!!!
Б.

страхотно ,какво повече да кажа,няма по -голямо щастие на тази земя от това да родиш децата на любимия човек и да ги отгледате заедно....бъдете здрави.