Гъмжи от влечуги  .
из тези "любовни полета"
Аз тръгвам към тебе.
И трябва да мина през тях.
Но пътища няма.
Сама си проправям пътека -
през диви трънаци.
(Краката ми вече кървят.)

Под камъка змийска глава се подава.
(Изтръпвам от ужас.)
На крачка от мене
и друга ме стреля с език.
Къде ли да стъпя?
Оглеждам.
Посоката губя.

Но с мисъл те стигам.
Нахлувам в съня ти: "Стани!"

Единствен ти можеш
полето пред мен да разчистиш.
А Господ ще гледа отгоре,
доволен и благ.
И може би, трогнат ще вдигне
всесилна десница.
И тих благослов -
като дъжд ще изсипе
на нас..

Важно е да не губиш вяра!
Поздрави!
Б.

когато човек обича, и вярата му е по-силна...