Днес подлостта
на пътя ме пресрещна.
Усмихна се.
Изглеждаше добра.
Не я познах -
(нали съм късогледа),
дори помахах весело с ръка.

И ненадейно,
както бе усмихната,
заби ми нож
направо във гърба.
Аз нямах време даже да попитам:
"Защо, каква е моята вина?"

Сега лежа безпомощна на пътя.
И вече трудно си поемам дъх.
А подлостта успя да ме осъди,
че аз
съм я опръскала
със кръв.

Прегръдки!

Балсам са ми думите ти, Валя.
Благословени да са дните ти.
И Бог да те пази от душмани...

Ами като се усмихваш на всякакви хайвани ...
:)
Супер стих, Ели !
Браво!

за чудесния стих!
За замисъла и стила- също!
Сещам се за най-добрите майстори в този стил...
Много си близко до тях, което изключително ме радва!!!
Б.

През пръсти бият и искат ръка да целуваш - за благодарност, де!
Даже и да пееш трябва.

Право-криво, трябва да се мълчи. Това разбрах...
Благодаря, че пак си до мен - като слънце в нощта. :)

По действителен случай най-лесно се пише.
Благодаря за оценката!
Усмивки ти пращам. :)))