Онази пролет 
беше подранила.
И сякаш бързаше да ни сбере.
Дъгата от небето бе свалила -
пътека да е 
между мен и теб.

И хукнахме по нея -
многоцветни,
(загърбили и време, и сезон).
И как се случи,
даже не усетихме,
изминахме и лятото бегом.

Сега се чудя и сама се питам:
къде така изчезна любовта?
Навярно си е тръгнала
със птиците.
Навярно е виновна 
есента.

Разбира се, че е виновна есента !
Най-сетне открихме виновника! :)))
Браво, Ели, чудесен стих!
Поздрав!

Винаги си до мен.
Щедър и добър човек си.
Лъчезарно да ти е на душата! :)))

всъщност, Есента и Пролетта са най-хубавите сезони! :)))
обожавам ги!
а що се отнася до това кой е виновен...
ами ние сме си виновни, хората! сезоните нямат нищо общо!
е, почти....нищо общо :)
уффффф
глупости хортувам...
всъщност, исках да кажа, че...
хареса ми поредното ти стихче!
поздрави!
:)

Есента, като символ на хладината в нас, е виновна...
Благодаря за духовития коментар! :)))

Ще се върне, дори още в есента!
Чудесно е!

Цяло и завършено стихотворение.
Ама нашата есен е виновна.

да беше виновна есента!

Поздрави
Валя

Поредният хубав стих - поздравления!:)

Поздравления - и честит празник на Поезията!

благодаря ти за светлата прогноза.
:)))

Оценявам и благодаря!
Поздрав! :)

не е Есента. Друга е...
:)))

Но не е по-хубав от твоите. :)))

Идвай пак. И аз ще идвам...
Празник си... :)))