Във мен попива есенна тъга.
И всеки лист отронен
е въздишка.
Сега ми трябва твоята ръка.
Но няма те.
И аз ще те измисля.

Ще бъдеш
моят слънчев водопад.
Пък аз ще стана
капчица във тебе.
Ще падам долу.
Ще политам пак.
Дъгата ще се отразява в мене.

А есента ще гледа моя танц.
И ще се вслушва
в грохота ти весел.
Листата ще се ронят -
като смях.
А в клоните ще се заплита
песен.

Продължавай, човече!
Ти можеш.
Чудовището

"Листата ще се ронят -
като смях.
А в клоните ще се заплита
песен."

съвършенство!
Браво!

Отроних щастлива сълзица, Алби.
Толкова съм изненадана от присъствието ти.
Благодаря, Поете.
Успешна и усмихната седмица ти пожелавам. :)

Колко е хубаво, че усещаш така стиха ми, Капи.
Сърдечна благодарност!
Щастлива и благодатна да е есента ти! ;)

Благодаря :)

още при първото ми четене усетих, че те знам.
Щастлива съм, че мога да те чета тук!:-)))