Разцъфнах в пролетна леха.
Сега съм свежо и красиво.
Но ти усещаш ли страха –
как в мен пълзи и ме убива?

Сезонът вече  се топи,
ще се смаля, ще се изгубя.
И друго цвете, може би,
за тебе ще събира хубост.

Греховна мисъл в мен кълни:
да бях най-ситната тревичка –
през всичките си земни дни
да бъда. И да те обичам.