И когато подир друга тичаш,
и когато много ми горчи,
в мен една предателска частица

Когато слънцето залязва,
бъди последният му лъч
и мрачната  небесна пазва

Глухарче съм. Когато остарея,
ще бъда по-красиво отсега -
ефирна топчица от съвършенство,

Мълча сега. Ти виждаш само толкова.
Но знай, че то не е от доброта.
У мен мълчи събудената болка,

Морето ме роди и ме обрече
до края си да се стремя към бряг.
И, без да съм белязана със вечност,