Този свят колабира. Колко болка и студ
във сърцето му днес са събрани!
Ти го гледаш със упрек и го смяташ за луд,
сякаш чакаш да ритне камбаната.

Как така не разбра, че ти сам го създаваш? –
И лице му рисуваш, и чертаеш му път...
Колко време ти тряба, за да осъзнаеш,
че единствено ти си светът?

Четеш ми мислите. Не знаеш колко съм съгласен! Страхотно стихотворение!

И само ти да одобриш, стига ми...
Топъл поздрав! :)

Точно така е.

Благодаря за топлото присъствие!
До нови срещи!

Социалните стихове са кът днес.
Поздравления!