Постинг
05.05.2017 05:34 -
Вечно жива
"Смъртта е котка", Цвета Иванова
Смъртта е тайнство. Никой досега
не е успял да вникне в същността й.
Човекът я посреща със тъга
и мъдро примирен върви нататък.
По стъпките й никне самота –
сълзите на ранени я поливат.
Животът властва до Оназ врата,
зад нея пък Смъртта е вечно жива.
Смъртта е тайнство. Никой досега
не е успял да вникне в същността й.
Човекът я посреща със тъга
и мъдро примирен върви нататък.
По стъпките й никне самота –
сълзите на ранени я поливат.
Животът властва до Оназ врата,
зад нея пък Смъртта е вечно жива.
Умираме ли всъщност...
„Смъртта е тайнство.” /Елица Ангелова/
умираме ли всъщност или пък
минаваме в невидими предели
които разкрояват звезден път
на мислите ни цветно оцелели
завъртваме се в цикъл или два
безплътни като сенки над земята
а после до познатата врата
се раждаме отново в тишината
пресрещаме любимите души
делим си хляб и глътка от водата
реката в нас неистово бучи
опитва да отмие самотата
вървим по начертани правила
и бавно приближаваме до края
прегърнали със устрем любовта
и вярата че пак ще сме във Рая
а Бог ни гледа тихо отдалеч
присъства като отглас във делата
Той повелява да живеем в Днес
разперили магически крилата
душа и тяло той ще претвори
в красиво единение за вечност
човека от смъртта ще се спаси
възкръсвайки в космичната безбрежност
05.05.2017г.
Елица
Здравей, Ели!
Много хубав, размислящ стих си написала.
Често мисля за смъртта и за изборите, които правим в живота си,
за хората които срещаме, за предопределеностите...
Вярвам във Възкресението и че Безсмъртието е постижимо!
Просто трябва да се работи в посока подобряване ефективността
и силата на позитивното колективно съзнание! :)
Горното стихче излезе при мен! Подарявам ти го като отговор
и хуквам по задачки! Топла прегръдка,
Ели
цитирай„Смъртта е тайнство.” /Елица Ангелова/
умираме ли всъщност или пък
минаваме в невидими предели
които разкрояват звезден път
на мислите ни цветно оцелели
завъртваме се в цикъл или два
безплътни като сенки над земята
а после до познатата врата
се раждаме отново в тишината
пресрещаме любимите души
делим си хляб и глътка от водата
реката в нас неистово бучи
опитва да отмие самотата
вървим по начертани правила
и бавно приближаваме до края
прегърнали със устрем любовта
и вярата че пак ще сме във Рая
а Бог ни гледа тихо отдалеч
присъства като отглас във делата
Той повелява да живеем в Днес
разперили магически крилата
душа и тяло той ще претвори
в красиво единение за вечност
човека от смъртта ще се спаси
възкръсвайки в космичната безбрежност
05.05.2017г.
Елица
Здравей, Ели!
Много хубав, размислящ стих си написала.
Често мисля за смъртта и за изборите, които правим в живота си,
за хората които срещаме, за предопределеностите...
Вярвам във Възкресението и че Безсмъртието е постижимо!
Просто трябва да се работи в посока подобряване ефективността
и силата на позитивното колективно съзнание! :)
Горното стихче излезе при мен! Подарявам ти го като отговор
и хуквам по задачки! Топла прегръдка,
Ели
Изумяваш ме с тези импровизации, Елица.'При твоя стих моят прилича на ескиз.
Задълбочено и убедително си разработила темата.
Поласкана съм и благодаря!
Успешни дни!
цитирайЗадълбочено и убедително си разработила темата.
Поласкана съм и благодаря!
Успешни дни!