Постинг
21.03.2017 00:36 -
Идва ми да стрелям
Автор: tryn
Категория: Поезия
Прочетен: 962 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 21.03.2017 00:37
Прочетен: 962 Коментари: 2 Гласове:
9
Последна промяна: 21.03.2017 00:37
И пак Тъгата! Слиза като облак,
изпива силите ми. И пълзи.
По-силна е от всяка друга болка.
Не я отмиват никакви сълзи.
Тъгувам за отминалата радост
и за несбъднатия ми копнеж.
Защо, Тъга, ме караш пак да страдам?
Не можеш ли за малко да се спреш?
По стъпките ми ходиш тежко, грубо.
Със мрак покриваш всичко покрай мен.
И идва ми да стрелям в теб – от упор.
Дано да го направя някой ден!
изпива силите ми. И пълзи.
По-силна е от всяка друга болка.
Не я отмиват никакви сълзи.
Тъгувам за отминалата радост
и за несбъднатия ми копнеж.
Защо, Тъга, ме караш пак да страдам?
Не можеш ли за малко да се спреш?
По стъпките ми ходиш тежко, грубо.
Със мрак покриваш всичко покрай мен.
И идва ми да стрелям в теб – от упор.
Дано да го направя някой ден!
Направи го още сега - застреляй тъгата от упор. Макар, че покойният ми и доста мъдър баща казваше: "В живота има добри и лоши неща, но те се уравновесяват, а тъгата идва от времето..."
Много хубаво стихотворение, защото перфектно и искрено пресъздава едно състояние на духа, съпътстващо всеки от нас. Учителят по шах от софийските градинки - покойният Кльосеин, обичаше да се изразява доста грубо и цинично, но пък вярно: "Един умира, на друг му го завират!". Бих добавил - където най-малко очаква. И докато всичко това се случва постоянно с нас, желанието да разстрелваме от упор тъгата ще е актуално.
цитирайМного хубаво стихотворение, защото перфектно и искрено пресъздава едно състояние на духа, съпътстващо всеки от нас. Учителят по шах от софийските градинки - покойният Кльосеин, обичаше да се изразява доста грубо и цинично, но пък вярно: "Един умира, на друг му го завират!". Бих добавил - където най-малко очаква. И докато всичко това се случва постоянно с нас, желанието да разстрелваме от упор тъгата ще е актуално.
Благодаря за споделените мисли, Мисана!
цитирай