"Навлизаш в най-дълбокото на пещерата",М.М.

Не стой във пещерата като див.
Над нея свети връх, небето стига.
Крила си нарисувай, полети –
след тебе някой друг ще се надигне.

Защо е този хленч и този страх –
от залеза, от края, от съдбата?
Нима до този миг не си разбрал,
че всичко се постига на земята?

От теб зависи. И от твоя хъс –
да бъдеш малко по-добър от вчера.
Достойнство е да носиш своя кръст
и с всяка стъпка да си по-уверен.

Поздравявам те, Трън!
Всеки от нас е съпътстван от шансове за промяна. В това виждам и благоволение от небето. Но малцина съумяват да извършат тази позитивна промяна, за която ти говориш.

А посланията в твоите стихове постижими ли са, Мисана?