Преди години тръгна към града –
(не искаше на село кал да газиш).
След теб потегли цялата рода  –
(градът привличаше като оазис).

Така по малко, всеки Божи ден,
изтичаше една река човешка.
И някъде, в панелен свят студен,
умираха последните надежди.

Селцето се смали и се стопи –
от мъка по децата си неверни.
Но те не са виновни, може би.
А просто времената се променят...

А после дойдоха в града
и разум почнаха да дават....

и идваха вълна подир вълна, накрая дойде ред -девета цетка и тъй в панелите къкъв ли не боклук се сбра защо ли да се чудим ,че сме гето а после бента се отпуши -полетяхме и пръснахме се по света голям, а тези дето пуснали сме корен до гроб ще си останем все в калта Не може да избягаш от съдбата дори с магарешки инат да си прочут докато слушаш с вяра тези дето все ще те оправят ще дишаш тежко и ще превиваш гръб.

Много болка има в думите ви, Приятели.
Благодаря за подкрепата.
Бъдете здрави!

Някои остават...!!!

И мнение, и констатация, и заключение... Верни, за съжаление! Ледникова епоха, Библейски потоп, Великото преселение на народите и Страшният съд - всичко в едно... Не мога да гледам този сюрреалистичен декор в запустялото ми родно село... Изпадаме в потрес всеки път, когато случайно се върнем - но си тръгваме за града - няма при кого, за какво и как да останем. Тъжно, но факт! Закон - от ония, които учехме едно време - диамат:)))
Вълнуващи стихове - правдиви и емоционални.
Прегръдка, Ели!

...не само разнищват стиха, но и обучават читателите как да възприемат написаното в дълбочина.
Толкова съм ти задължена!
Прегръщам те с благодарност. :)

Радвам се на присъствието ти и благодаря!
Слънчев февруари!