Врабчетата са винаги щастливи –
подскачат весело дори в снега.
Но аз ги гледам малко завистливо,
защото съм потънала в тъга.

Защото нещо все не ми достига –
ни топла дреха, ни уютен кът...
Те пърхат пoкрай мен и врява вдигат –
една трoшица да си поделят.

И някак си неволно се усмихвам
на този малък, непорочен свят.
Снежинки падат. Тихо и невинно
на тъмните ми мисли дават цвят.

Снегът вали, вали, вали,
Земята е покрита с бяло наметало.
И студ се спуска, слънцето се скри,
ледът блести като огледало.
***
И птиците в стрехите са свити.
очакват слънцето да ги погали с лъчи,
да клъвнат зрънце и трошици,
а аз жадувам за твоите очи.
***
След дни, щом вятъра утихна,
рояк врабчата се събраха.
Подхвърлях им филии с хляб,
а те подскачаха край мен щастливи.
***
И в мене се разлива топлина,
неволно се усмихвам.
Денят е по-красив и светъл.
И сякаш твоята душа докосвам.
***
При нас е много студено.
И много сняг вали. Виелици и преспи.
Има пътища затворени.
Птиците сънуват пролет, лято.
И на перваза на моя прозорец врабчетата радостно кълват зрънца.
И аз неволно се усмихвам.
Поздрави и усмивки, Ели!:)))))))))

Весели снежинки -
любов кристално чиста,
закачливо ни докосват
с нежност топла, лъчиста!
Усмихнат поздрав за теб!:)

Ти си ми написал цяло писмо в стихове. :)
Видях и снежните преспи при вас, и гладните врабчета, и твоята добра душа усетих...
Благодаря ти, Приятелю!
Слънчеви и щастливи дни ти пожелавам :)

Благодаря ти за лъчезарното стихче.
Пожелавам ти слънчево настроение.