Отбий се пак, макар и за минута.
Зарадвай ме със най-добрата вест...
Във стаята ми малка пеперуда
ще обикаля гаснещата свещ.

И само аз ще видя как умира,
опърлена от сетната искра.
Една минута обич с теб избирам.
И нека като нея изгоря.

Намерила си минималния изказ за постигане на максимално въздействие. Нещо като решаване на минимаксна задача. Тази малка пеперуда в стаята, която ще изгори, ми напомни за онези свои събратя извън стаята:

"НОЩНИ ПЕПЕРУДИ / автор Л.З./

С омраза зад прозорците ни чакат.
Нима вина е сред нощта да се събудиш,
за да потърсиш светлина?!
Една след друга лампите угасват.
Луната свети, но далеч от нас.
Летим към светлини неясни
до изгрева, пред който ще положим
отпадналите си крила."

Прекрасно е, Ели !
Прегръдка !

Винаги четеш с разбиране стиховете ми...

Прегръдка и от мен.

Бих искала да напиша нещо, което да не ти напомня на друг стих.
Всъщност, аз не виждам връзка между двата текста – моят е чисто любовен...
Поздрави!

Хубаво!... Нека все така да ти е любовно!... :)

Благодаря!