Постинг
10.10.2016 07:45 -
Не я искам...
Кажи, Небе, с какво ти съгреших,
че толкова убийствено ме гледаш
и толкова убийствено мълчиш,
когато в мен умират слънчогледи?
Дъждец не ръсна даже за кураж,
а слънцето зад облаците скриваш.
И пътят ми към тебе е мираж –
молитвите ми тръгват, но не стигат.
Една любов ми прати. Но не знам
как мога със сълзи да я пречистя.
Със нея станах още по-сама.
Вземи си я. Аз вече не я искам.
Град Бяла Русенско - снимки /От Русе до...
Размисли за националния празник на Бълга...
изкуствено..изкуство@
Размисли за националния празник на Бълга...
изкуствено..изкуство@
..когато в мен умират слънчогледи?
..молитвите ми тръгват, но не стигат.
..Със нея станах още по сама.
цитирай..молитвите ми тръгват, но не стигат.
..Със нея станах още по сама.
Поздрави, Ели !
цитирайПонякога жените не знаят какво искат... :)
цитирайПоздрави, Елица!
Чудесен стих и както винаги Истински!
И от любов се уморява човек понякога, случва се :)))))
цитирайЧудесен стих и както винаги Истински!
И от любов се уморява човек понякога, случва се :)))))
Много хубав прочит на стиха ми направихте, Приятели.
Трогната съм.Благодаря ви!
Успешни и споделени да са дните ви! :)
цитирайТрогната съм.Благодаря ви!
Успешни и споделени да са дните ви! :)
Все пак си мисля, че когато сам се отречеш от Любовта, пратена ти от Небето, изпадаш в положението на Дон Кихот, който пред самия си край се отрича от цялото си дело. И именно това е трагичното във великия роман на Сервантес, а не лудостта на Дон Кихот. Лудият няма право да се отрича от лудостта си. Влюбеният няма право да се отрича от любовта си.
цитирайСтихът ми е писан преди две години. Някой го коментира сега в другия сайт и ми го припомни – бях го забравила.
А ти самият не си ли се отричал от някоя любов?
цитирайА ти самият не си ли се отричал от някоя любов?