Мирише на есен,
мирише на късни цветя,
на литнала песен –
към някакви чужди места.

Мирише на огън –
на късни пожари в  кръвта.
И вече не мога
без тебе и без любовта.

Хубав и топъл стих,
с аромат на Любов,
без която не можем!
Поздрави и усмивки, Ели!
Имам коментар и на твоя красив стих „Дали ти стига това?“

Ще видя и другия коментар.
Усмивки и поздрави! :)))

Хубаво полъхваш...

...и още по-хубаво мога, Марин! :)))

Ех, защо трябва да ми напомняте, че лятото свършва? Поздрави за хубавите стихове!

И благодаря!
Поздрави!