Да мога, ще я нарисувам в бяло
онази тиха слънчева река,
в която се родих. Тя бе начало
на пътя, който после извървях.

Водите й ме учиха да плувам,
да търся брод и да намирам бряг,
безхитростно с вълните да лудувам...
Така пораснах силна и добра.

Но детството като река изтече.
Остана само спомен за това
как слизаше небето всяка вечер –
да се огледа в чистата вода.

Да мога, ще я нарисувам в златно –
да ми напомня изгревните дни:
по-простичко да се сбогувам с младост,
по-мъдро да посрещна старини.

Много хубаво споделяне в стихове, Ели.

Винаги ме подкрепяш и насърчаваш.
Благодаря ти!

Само съзирам стойностното.

Щастливо лято!

Реката на живота!
Майсторски нарисувана картина,
с много обич и мъдрост, и малко тъга!
Ех, да можех и аз така да рисувам!
Думите ти оживяват и вграждаш им душа!
Поздрави, усмивки и вдъхновение, Ели!:)
И нека да е дълга, красива, пълноводна и с много радост реката на твоя живот!:)))))))))

Благодаря за хубавия коментар и за пожеланията!
И за теб да е така! :)
Поздрави и усмивки! :)))