Имаш тайни – усещам го, знам го.
Те дори и в съня ми са болка.
И когато си с мен, пак те няма –
все потъваш в копнеж или в спомен.

Уж си тук, а си там. И си никъде.
Онемя любовта ни в безмълвие,
че каквото посеем, не никне –
вместо него бодили покълват.

И си ставаме чужди, далечни...
Луда мисъл главата ми пали:
да захвърля  и пръстен, и клетва
и да хукна със първия вятър.

Колко ли жени имат подобни мисли?...

Защо ти да знаеш? :)))

Понякога е нужно.

понякога...
Поздрави!