Небето – сякаш тлееща жарава, пак огън сипе още от зори. А Юли знае – жетва се задава, та сърпове кове. И му спори. Притихва във очакване земята – в полето първи сноп да се роди. Подобно струна сребърна, Реката отронва звуци. Благослов реди.

 

Прекрасна родна картина, свидна за всяко българско сърце! Твоята песен за чевръстия Юли е много истинска, Ели, докосва! Благодаря ти!

Това е картина от далечното минало... Сега мнозина се разхлаждат в планините, край морето... :)

Много мил прочит си направила, Вени – дори наричаш стиха ми "песен". :)
А ти, Марин, не знаеш ли, че жетвата няма минало? :)

Хладен и отморителен юли за вас! :)

И при теб ли е такава жега, Ели!
Прекрасна картина! Ние от панелките сме далече от полето, където се ражда хляба!
Поздрави, Ели!