Ще те запомня с онзи тъмен поглед,
със който ме превзе и покори,
крила ми даде и ме вдигна в полет,
вълшебни светове ми подари.

Но пътят ни, от спомени белязан,
достигна до фаталния разклон.
Денят ни неочаквано залязва
зад някакъв враждебен небосклон.

Докосваме се вече за последно,
че бездна се отваря между нас.
На твоя бряг ще зреят слънчогледи,
но слънце няма да им бъда аз.

Животът ни забързан
често ни ранява,
но мечтата Слънце
сили ни дарява.

Благодаря за емоционалния коментар!
Щастливо лято! :)

Ще те запомня с косите водопадни,
с палещия поглед от слънце озарен.
Като в приказка на Шехерезада,
в чудна роза се разлисти ти пред мен.
***
Ще те запомня, но искам да си до мен,
да те целувам, да галя нежно твоите коси,
в едно Небе от обич, като птица да се рея
и да потъвам в твоите очи.
***
Хубав и докосващ стих , изпълнен с разни чувства,
навяващ обич и тъга!
Поздрави и усмивки, Ели!:)))))))))

Благодаря за красивия стихотворен коментар!
Поздрави на папагалчетата! :)

Кой е този, дето няма да приеме да му бъдеш слънце?!