От  пръст и Божи  дух съм сътворен,
а днес владея цялата  Вселена.
Дори самият бог е изумен
от силата, която блика в мене

Защото гледа моето безумие –
където стъпя, всичко да руша.
За лудостта ми няма точна дума
и няма ключ за моята душа.

Когато се издигна над пространствата,
аз виждам моята планета в синьо.
Едва тогава смътно осъзнавам,
че тя ми е единствена родина.

И аз съм й синовно задължен
за всички болки и за всяка рана.
Понякога се будя ужасен,
че утре може вече да я няма –

да я взриви внезапен катаклизъм
или човешка лудост – все едно...
О, Господи, ако сега те има,
сложи ръка на моето чело,

влей светъл разум в пламналия мозък –
да вляза в образа си на човек,
Земята да опаша с коловози
и да я пратя в бъдещия век.

Земята трудно може да устои на човешките лудости, безумства...

От шепа пръст и дух си сътворена,
частица си от нашата Земя.
С непокорен дух си ти родена,
да носиш обич, като истинска Жена.
***
И чувстваш се синовно задължена,
да опазим чисто, синьото Небе.
Към природата с обич си закърмена.
И нека има вечно красота и земен рай.
***
Хубав стих, с много обич към природата!
И мъдрост – да опазим чисти нашето Небе, Земя!
Поздрави, Ели!:)))))))))

Много е хубаво! Не знам, защо ми звучи, като дуплика на една моя реплика и коментарите към нея ;)

Мистерия, ще потърся репликата ти и ще видя какво общо има между двете творби.

21.06 20:51 - Мистерия
Автор: misteriavechna Категория: Поезия
Прочетен: 27 Коментари: 0 Гласове: 1



Ние сме някакво нищо в голямото време,

безименни атоми в безкрайното цяло,
глупави полюси на малък магнит,
от вода, и от въздух, предимно съставени,
частица от нищото, натам се стремим!

Изгубени клетки, случайно събрани,
съвкупност от вредности,
с разрушително действие,
нататък предаваме вида си повреден,
с лъжата, че смислен е,
и много полезен!

Наивни теории, сме си създали,
вкопчени с вяра във тях,
Вселената с нас се превива от смях,
и гледа как се давим във прах!

Сами се въртим около себе си,
прашинки невидими с микро размер.
Измисляме мерки, да мерим живота си.
Кръщаваме всичко, за повече сигурност, така е познато,
познатото дава кураж.
Фалшиви опори, от нс проектирани,
да носят страха от нищожност.
На тези условности със скрита уклонност,
вярват наивните сляпо, а хитрите,
нагло използват за власт!

Мазните стъпки, които оставяме,
са гордост за човешката раса,
тя си е някакво нищо в голямото,
глупост в безкрайната маса!
-----
Нека читателите сравняват...

Коментарите бяха в един друг сайт, където бях публикувала този стих, не се сърдя, само ми е интересно. Там с една дама си обсъждахме и стана въпрос, че при катаклизъм рзбираме, колко сме слаби всъщност и т.н.... Ако е съвпадение, това е невероятно! :)

Моля, изпрати ми линк.

А чувството за ужас от катаклизми си е факт – не е ничие откритие...

Не ме разбирайте грешно, много ми харесва, това което сте написала, може би звуча сякаш имам някакви притенции, извинете ме! За мен е невероятно в хубавия смисъл.
Да не се въвличаме в повече подробности, искрено ви желая успех и пак се извинявам!

Радвам се, че нещата се изясниха...
Желая ти щастливо и споделено лято!
Елица

Нямам друго какво да добавя.