В росата сутрин, грейнала в тревите,
и в плисналия се внезапно дъжд,
усещам  твоя дъх. И без да питам,
ти давам името на силен мъж.

И вече следвам всяка твоя стъпка:
по пясък и вода, по суха пръст.
Довчерашни илюзии потъпквам
и литвам с теб – от пропасти към връх.

Замервай ме среднощем със светкавици,
заливай ме – порой подир порой...
Ще паля свещи. И в ръка с наздравица,
ще моля Бога да останеш мой.
   

Лято мое, с горещи и безсънни нощи,
със звезди в косите, с дъхави треви,
с песента на птици и щурци.
Ще те търся в морето с вълни пенливи
и по лунната пътека ще те нося на ръце.
***
И отново, хубав стих за Любовта!
Имам коментари и на твоите стихове „За миг ще порасна“ и „Залез край морето“!
Поздрави, Ели!:)))))))))

Трогната съм от твоето постоянство и сърдечно ти благодаря за вдъхновените коментари.
Поздрави и на папагалчетата!