Вълните помнят. Пясъкът те помни.
Морето твойте думи ми шепти.
А ти ми идваш само като спомен
и тихо лягаш в тъжния ми стих.

Попътни ветрове за теб повяха.
Сега под друго слънце корениш.
А в мен мечти покълнаха, умряха.
(Ако ти падне път, поспри и виж.)

Да бях Русалка или пък Сирена...
Но не. "Надежда всяка остави".
На теб наречена, за теб родена,
но само в сънища. И във мечти.
 

"На теб наречена, за теб родена,
но само в сънища. И във мечти."
Усеща се самотата на лирическата героиня!
Поздравление!

Хубаво стихо... Възможно е някога да сме се разминали край морето... :)

Вашият проникновен прочит ми е достатъчен и ме радва.
Благодаря ви!

Дълбоко вълнуваща ! Благодаря !

Радвам се, че си тук и благодаря за милите думи! :)

Ох, русалките и сирените... и те може да са самотни.
Тъжно е! Но и красиво написано!

Тъгата ми е вярна спътница :)
И понякога ми дава хубави стихчета...