"Не минавай по мене...аз съм тъжна пътека", Гълъбина Митева

Аз съм тъжна пътека  – сред гъста гора.
Нямам име, но имам начало.
Мен звездите ме водят към някакъв край
и привиждам там слънце изгряло.

Криволича край бездни, поемам към връх.
(Много трудно и много красиво!)
А понякога падам и с капчици кръв
отбелязвам, че още съм жива.

Но сега е тъма. И умирам от страх,
ако никой не мине по мене.
Като сянка ме следва една самота
и ме мъчат нелепи съмнения...

Довери ми се, пътниче, тръгвай по мен.
Аз ще дишам под твоите крачки.
А когато ни стигне най-светлият ден,
ще ме видиш от обич как плача.

Много хубаво!... Но как да ти се доверя?... :)

Заслугата е на вдъхновителката, Марин.
Благодаря за постоянното присъствие! :)

Поздравления, Елице!
Б.

Поздравления, Елица! Прочетох с удоволствие! :)

Светли предстоящи празници ви пожелавам! :)