Дълбая в мен и отговори търся:
Коя съм аз, каква е същността ми?
Опипвам се със безпощадни пръсти –
отдето мина, белези остават.

Невинна бях – препъвах се и падах.
Виновна бях – за всичко си платих.
И сякаш като прошка и награда,
душата си изпях във малък стих.

Коя съм аз? – не смея да ви питам.
За всеки съм различна, може би.
Най-хубавото  с дните ми отлита.
Останалото бавно се топи.

БЪДИ ТОВА, КОЕТО СИ !!!

А ти... ти си прекрасна !

Поздрави!

Някога и аз си задавах този въпрос...