Постинг
13.05.2016 07:49 -
Белезите-
Автор: tryn
Категория: Поезия
Прочетен: 1534 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 07.09.2018 04:29
Прочетен: 1534 Коментари: 7 Гласове:
14
Последна промяна: 07.09.2018 04:29
Когато нещо преболи
и тихо те изпълва радост,
тогава питаш се дали
е заслужавало да страдаш.
След време всичко избледнява –
и мъката, и радостта,
но нещо в паметта остава –
да е богата старостта:
със белези от преживяно,
които вече нямат цвят,
но винаги ще си останат
свидетели, че си живял.
и тихо те изпълва радост,
тогава питаш се дали
е заслужавало да страдаш.
След време всичко избледнява –
и мъката, и радостта,
но нещо в паметта остава –
да е богата старостта:
със белези от преживяно,
които вече нямат цвят,
но винаги ще си останат
свидетели, че си живял.
тези белези от преживяното! Истина е, че всеки ги има - един в повече, друг в по- малко...
Много точен завършек!
С уважение - Литатру!
цитирайМного точен завършек!
С уважение - Литатру!
Браво- чудесно написано!
цитирайВили, Щапаров, драго ми е, че сте тук.
Благодаря ви, Приятели! :)
цитирайБлагодаря ви, Приятели! :)
Да, белезите остават...
цитирайИстината, прави човека, мъдър и ....богат на светоусещания..
А това Е Живот, който те кара да се чувстваш щастлив, живот, че съществуваш, въпреки всичко!
Браво!
цитирайА това Е Живот, който те кара да се чувстваш щастлив, живот, че съществуваш, въпреки всичко!
Браво!
Мия, Марин, трогнахте ме...
Бъдете вдъхновени! :)
цитирайБъдете вдъхновени! :)
Красив стих ! :)
цитирай