Все някога ще дойде нежелана
и нашата предначертана есен.
Тогава за ръцете ще се хванем,
защото няма да ни бъде лесно...

Ще късаме последни хризантеми –
от първите слани да ги спасим.
И толкова неща несподелени
на жълтата трева ще подарим –

да ни ги пази – като дъх от спомен –
под снеговете. И под зимна пръст.
Да оцелеят, да дочакат пролет
и да поникнат пак – със нова кръв.

Но още ти е рано да мислиш за края... :)

Благодаря за оптимизма! :)