Реших и посадих дърво край пътя.
Сега го гледам как със дни расте.
Под сянката му пътник ще отдъхва
и плод ще скъса радостно дете.

Така са завещали мъдреците:
добро да правим – грях да се прости.
Едно дърво дали за мен ще стигне? –
О, Боже, погледни и ми кажи.

и ти казвам, че си посадила много хубаво, плодородно дърво... :)

... че седиш под сянката му. :)))