Не, аз не мога да го нарисувам –
за него няма думи, ни бои.
Но ти опитай. Винаги си струва
от много красота да ни боли.

Събирам звуци – в песен да излея
възхита, преклонение... И страх,
че този залез само миг живее.
Ще го погълне идващият мрак.

Красотата е краткотрайна и вечна...

Единство на противоречията!
Много мъдро, Марин!