Сега говорят наш"те сетива,
а разумът неволно се предава.
Склонила на гърдите ти глава,
аз морза на кръвта ти разгадавам.

Оставяме невидими следи,
с които тази нощ ще ни запомни.
И дълго ще разказва, може би,
за любовта ни – тиха и бездомна.