Постинг
10.04.2016 20:32 -
Кучета и хора
Автор: tryn
Категория: Поезия
Прочетен: 985 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 05.06.2016 06:15
Прочетен: 985 Коментари: 4 Гласове:
8
Последна промяна: 05.06.2016 06:15
То беше гладно. Със очи големи.
Глава обърна, тъжно ме погледна.
Погалих го и тръгна подир мене.
(За него бях едничкото спасение.)
Години поживя – приятел верен.
Споделяхме и радост, и беди.
Издъхна тихо. Във мига последен
очи отвори – с мене се прости.
Бездомни кучета. Бездомни хора...
А улицата гледа и мълчи.
И аз не мога нищичко да сторя.
Невидима вина у мен тежи.
Глава обърна, тъжно ме погледна.
Погалих го и тръгна подир мене.
(За него бях едничкото спасение.)
Години поживя – приятел верен.
Споделяхме и радост, и беди.
Издъхна тихо. Във мига последен
очи отвори – с мене се прости.
Бездомни кучета. Бездомни хора...
А улицата гледа и мълчи.
И аз не мога нищичко да сторя.
Невидима вина у мен тежи.