Едничка беше ти, вълничке бяла.
Единствена сред спящото море
към моя бряг се втурна закопняла
тъгата ми далеч да отнесеш.

Докосна ме и сигурност ми даде.
Почувствах се по-твърд и от скала...
Знам, повече не можеш да останеш,
но чудо е, че с мене си била.

Между мен и вълните също има някаква силна връзка :)., както с добро човешко същество. Отмиват тъгата...
Поздрави и хубава вечер!

Благодаря за хубавия отзив!
Светли Празнични дни! :)